Екзотични Животни
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Видове хамстери у дома

Go down 
АвторСъобщение
vasko12




Брой мнения : 55
Join date : 27.10.2009
Age : 43
Местожителство : sofiq

Видове хамстери у дома Empty
ПисанеЗаглавие: Видове хамстери у дома   Видове хамстери у дома EmptyЧет Окт 29, 2009 11:27 am

четвъртък, 06.05.2004, 12:10 ч.
Белоногите хамстери (род Peromyscus) приличат на горските и полските мишки на Стария Свят, които биологически заместват в съответните ландшафти на Новия Свят. Дължината на тялото им е е от 8 до 12 см, а на опашката – от 4 да 21 см. Теглото на възрастните гризачи от 20 до 60 грама. Козината на гърба и хълбоците е различна на цвят, но коремът и лапите са винаги чисто бели.


Американските зоолози различават 55 вида. Те са групирани в 5 подрода и са разпространени от Аляска и Лабрадор да южната част на Централна Америка. Заселват се предимно в горите и храсталаците. В планините се изкачват до 4000м – горната граница на субалпийския пояс. Активни са главно през нощта. Денят прекарват в гнездо от суха трева, устроено в недълбока дупка или хралупа.


Белоногият хамстер, както и няколко други вида от този род е напълно изучен в природата.


В гората, където се среща обилна храна във вид на дървесни семена и орехи, плодове, гъби и насекоми, индивидуалният участък наа всяко зверче е от 0,05 до 0,3 хектара, при това съседните участъци нерядко значително се припокриват. В северните райони размножаването насъпва през топлата половина на годината, но при благоприятни климатични условия то не престава през цялата година. За разлика от болшинството други видове мишеподобни гризачи, белоногият хамстер и много от останалите видове от този род живеят постоянно на двойки. Самецът не напуска самката след появата на малките, а дочаква нова възможност да продължи рода с участието на своята избраница. Бременността продължава 3 – 4 седмици. При едно раждане на бял свят се появяват от 1 до 9 бебета, но най – често те са 4. След около месец младите хамстери стават самостоятелни, а на възраст 1,5 месеца, още недостигнали размерите на възрастните и все още не заменили младежката си премяна с кожухчето на зрели животни, те вече могат да се размножават.


Най – често обаче тези гризачи пристъпват към създаване на семейството на тримесечна възраст. Продължителността на живота им в природата е до две години, но повече от половината животни, вече станали самостоятелни, загиват заради неблагоприятни условия, хищници и болести. Особено незначителни шансове да оцелеят имат родените през есента. Но веднъж презимували, белоногите хамстери могат да доживеят “почтената възраст” от 3 години. В плен те са истински дълголетници, радвайки своите стопани в продължение на 6 години.


Различните видове белоноги хамстери се използват масово в качеството на лабораторни животни за медицински, физиологически, генетически и екологически експерименти. Тези гризачи са твърде непритенциозни към отреденото им за живот пространство, храната и светлината. Лесно се размножават целогодишно, раждайки 10 пъти по 4-5 малки.


Златистите хамстери род (Ochrotomys) са дребни зверчета, които не трябва да се бъркат с най – популярните домашни любимци сред всички хамстери – златистите (сирийски) хамстери (Mesocricetus auratus). Хамстерът Ochrotomys nuttali по своите размери съответства на средно голяма мишка (теглото му е 15- 30г.), окраската му е кафеникавожълта, а опашката е дълга почти колкото тялото.


Зверчето води дървесен начин на живот. Опашката му може да се обвиваа около клоните, улеснявайки катеренето и лазенето по дървото. Освен функциите на “пети крак”, опашката служи и за балансьор при движение из дървесните корони и сред храсталаците. Златистите хамстери са разпространени в източните и централни райони на САЩ, където обитават горите ,но са били открити и в блатата на Флорида и в безлесните местности на Тексас. Там те живеят на земята, макар че редовно “пътешестват”из храсталаците.


Тези хамстери живеят в гнезда с кълбовидна форма, които сплитат от сухи треви, а вътре застилат с растителен мъх, пера и пух от горски животни. В гнездото живее цялото семейство и то се използва от няколко поколения. “Жилището” се изгражда в клоните на някое дърво, в неговата гъста корона на височина 4 – 5 метра. Освен гнездата за живеене, златистите хамстери си оформят в дървесната корона плоски “платформи” от клонки на височина 15 метра над земята. Това са техните “трапезарии”, които не позволяват парченца от храната да падат на земята и където животните могат да седят удобно на задните си лапи, докато държат някой орех в предните. Основната им храна са разнообразни дървесни семена. В източен Тексас, където златистите хамстери обитават безлесни райони, те се хранят със семена на треви и храсти. Гнездата си устройват в убежища на земнатаа повърхност или между камъните. Всяко зверче си има свой индивидуален участък, равен примерно на 0,6 хектара.


В южните райони животните се размножават целогодишно, но ако през лятото има силно засушаване, сроковете се изтеглят към зимните месеци. На север е обратното, размножаването става от март до октомври. Бременността продължава около месец. Раждат се 2 – 3 бебета. На 11 – 15 –тия ден те проглеждат, а след месец стават самостоятелни, макар че още известно време живеят в родителското гнездо. Младите израстват напълно след половин година. В природата живеят около година и дори по – малко, но се срещат и отделни индивиди, живеещи до 2 – 3 години.


Хамстерите – джуджета (род Baiomys) са най – дребните мишеподобни гризачи в Новия Свят. Дължината на тялото им е 5 – 8 см, а опашката е малко по – къса от тялото. Теглото на възрастните животни не надвишава 7 – 8 грама. Обикновено те са сивкави или кафеникави на гърба и доста по - светли на корема.


Хамстерът – джудже на Тейлър (B. Taylori) е разпространен в Аризона, Тексас и на юг до Централно Мексико, в Южно Мексико и Централна Америка до Никарагуа. Обикновено зверчетата обитават високите гъсти треви. Под сплетените растения те си прокарват мрежа от пътечки. В плитки земни вдлъбнатини под защитата на храсталаци или камъни, гризачите устройват своите гнезда.


В “менюто” на хамстерите – джуджета преобладава растителната храна (семена и млади треви), но от време на време в дажбата им важен дял имат и насекомите. Тези зверчета са активни през тъмната част на денонощието. Индивидуалният участък на хамстера на Тейлър има радиус около 30м. Обикновено на площ от един хектар живеят до 15 – 20 животни. С различна интензивност размножаването продължава през цялата година. След 20 – дневна бременност самката ражда от 1 до 5 малки (най – често 3). В природата за 1 една година женският хамстер може да роди до 10 пъти. В плен една самка за 202 дни е дала 9 потомства. Новородените са относително големи : всяко тежи около грам. В периода на кърмене на малките самецът остава със семейството и дори се грижи за децата, което въобще не е характерно за мишеоподобните гризачи. След 20 дни младите животни стават самостоятелни и напускат родителското гнездо. На възраст 10 седмици самците и самките вече са способни да се размножават.


Хамстерите – джуджета много добре живеят в домашни условия, лесно се опитомяват и не хапят. Те могат да живеят на големи групи в обща клетка или терариум.


Скорпионовите хамстери (Onychomys leucogaster u O. Torridus) са разпространени от Южна Канада до Северно Мексико. Своето име те са получили заради все още недостатъчно проучената им склонност към ядене на скорпиони. Тези гризачи действително понякога могат да се хранят и със скорпиони, но по – често ядат насекоми и други дребни безгръбначни. В тяхното “меню” растителната храна играе второстепенна роля. При случай скорпионовите хамстери могат да убият и изядат дори някой по – малък гризач или гущер.


Животните са активни нощно време през цялата година. Любопитната тяхна особеност е издаването на пронизителни писъци с продължителност около една – две секунди. При това зверчетата сядат на задните си лапи, протягат глава към небето и широко отварят уста – една поза, напомняща виещ вълк.


Зверчетата от този вид обитават разнообразни убежища на земната повърхност или подземни дупки. Нерядко те предварително изяждат предишните обитатели и после се настаняват в чуждия дом като в свой. Размножаването може да протича през цялата година, но особено интенизвно то е през пролетта и есента, когато самката ражда по 3 – 4 малки. Бременността продължава около 30 – 35 дни. След напускане на гнездото, младите гризачи на възраст около 3 седмици се заселват наблизо, а на 3 – 4 месеца вече сами стават родители.


Хамстерите от вида Blarinomys breviceps са дребни зверчета, тъмни на цвят. Дължината на тялото им е около 9 см, а на опашката – 5см. Очите и ушите са много малки, почти не се виждат в гъстата козина. Затова пък ноктите им са развити много добре и са приспособени за ровене в пръстта. Гризачите обитават ограничени райони във вечнозелените влажни гори на Източна Бразилия. Те се промъкват през листната настилка и прокарват дълги тунели в най – горните слоеве на почвата. Хамстерите се хранят с насекоми и някои други животни. Размножават се целогодишно. Лесно свикват с живота в плен и при улавяне с ръка никога не хапят.


Хамстерите алтиплано (род Eligmodontia) са получили названието си благодарение на това, че обитават сухите високопланински равнини в Андите. Външно тези гризачи приличат на мишки с пухкави опашки. Козината им е кафеникавожълта, гъста и мека. Гърлото и гърдите са чистобели.


Този вид хамстери обитава Южна Боливия и Северно Чили в Андите на височина 4000 – 4600м, главно в скалистите и каменисти участъци. Те са активни през нощта. През зимата по всяка вероятност изпадат в зимен сън, тъй като не са забелязани признаци на някаква активност през този сезон.


Животните се хранят най – вече с насекоми. Един от най – разпространените видове – Е.eledans, не издълбава собствени дупки, а устройва гнездото си сред камъни или в чужди убежища, прогонвайки стопаните.


Листоухите хамстери (род Phyllotis) се наричат още ушати, което подчертава основния белег на тяхната външност. Тези гризачи обитават Андите и горите на Чили и Аржентина. Широко разпространен в Чилийските Анди е още един представител на тови род – хамстерът на Дарвин (P.darwini).


Хамстерът пуна (Punomys) е единствен представител на особен род гризачи, описани едва през 40-те години. Външно той прилича на полевка. Дългата му мека козина на гърба е сивкава, а на корема – бяла или светлосива. Този хамстер обитава планинските райони, разположени по – високо от горната граница на горите, които в Перу се наричат “пуна”.


Зверчето живее в най – суровите части на алпийския пояс, на височина от 4400 до 5200м над морското равнище. Тук е царството на голите скали и каменистите сипеи, където расте много малко трева. С това се обяснява и факта, че хамстерът пуна толкова дълго време не беше известен на науката. В местата, които обитават, тези животни не представляват рядкост. Могат да се забележат сред камъните, тъй като са активни през деня. Нощем почвата замръзва и за гризачите е най – добре да се намират в леговището.


Хамстерът пуна се храни главно с два вида растения: Senecio adenophylloides, което образува неголеми храсти, и тревата Werneria digitata. И двете растения издават много силна миризма, но това не ги прави по – малко привлекателни за гризачите. През топлия дъждовен сезон (от ноември до април) на бял свят се появяват малките. Обикновено се ражда една двойка близнаци. В триродата тези хамстери имат сравнително малко врагове и разполагат с достатъчно храна.


Отглеждането им в домашни условия е по – трудно, отколкото на останалите видове. Уловени в природата екземпляри невинаги свикват с необичайната за тях храна и могат да загинат. Но ако животните са потомци на отгледани в плен родители, те не създават големи грижи на стопанина си и бързо свикват с домашната обстановка.


Представителят на рода Calomyscus – мишеподобния хамстер (C.bailwardi) външно много прилича на домашна мишка, от която го различава само пухкавата опашка с неголяма четчица в края. Характерни за него са дългите мустаци, достигащи до крайниците. Опашката обикновено е по – дълга от тялото, окраската на гърба е пясъчна, а на корема – бяла. Мишеподобния хамстер е пример за нерешена морфологическа и филогенетическа загадка. Той рязко се отличава от всички други хамстери в Стария Свят, но е твърде близък до американските видове, макар че е разпространен в Южен Туркменистар, Афганистан, Иран. Обитава планинските пустини и полупустинни земи с редки храсти и обширни каменисти участъци.


Убежището на зверчето е сред скалите и камъните. То се храни главно със семена на различно растения и фъстъци. От март до юли, до началото на лятното засушаване, самката ражда до два пъти по 3 – 4 малки.


На 2 – седмична възраст те проглеждат, а след още толкова време стават самостоятелни. След 6 – 8 месеца те вече могат да се размножават.


Хамстерите от род Phodopus се характеризират с малки размери (до 10см), с много къса опашка и гъста козина, която покрива и стъпалата на задните им лапи. Известни са два вида, които много си приличат. По – добре е изучен джунгарският хамстер (Рh.sungarus), обитаващ степите и пустините на Централна Азия, Южен Сибир и Североизточен Казахстан. Другият вид, хамстерът на Роборовски, обитаващ пустините на Централна Азия е слабо проучен, но се предполага, че той води сходен начин на живот с джунгарския си роднина.


Джунгарските хамстери са активни в сумрачно време и през нощта. Тунелите им имат по няколко входа и гнездови камери. Те се хранят главно със семена и зелените части на растенията, а също така и с насекоми. За зимата животните складират запаси от семена, защото не изпадат в зимен сън. Очевидно, често и през студените месеци те излизат и на повърхността, тъй като в местата със снежна покривка окраската на зверчетата почти напълно изсветлява през ноември – декември.


От март до септември самката ражда 3 – 4 пъти по 6 – 9 (понякога 12) малки. Джунгарските хамстери бързо израстват и младите животни от първото раждане могат да се размножават още през първата година от живота си, на възраст около 4 месеца. Тези животни са много приятни и отлично понасят живота в плен.


Джунгарските хамстери и хамстерите на Роборовски живеят добре в голям терариум, където са им създадени условия, близки до естествените. На дъното се посипва слой пясък (дебел 2 – 3 см), който периодично се подменя. Върху пясъка се слагат няколко камъка, сено, мъх, клонки. А за да се размножават успешно, на зверчетата трябва да се осигури матриал за гнездо и колкото може повече спокойствие.


Джунгарските хамстери се хранят, както златистите. В менюто на хамстерите на Роборовски влизат семена на диворастящи растения, просо, плодове, зеленчици, листа от глухарчета, бял хляб, брашнени червеи. Даването на вода не е задължително. По време на размножаването те трябва да получават в изобилие и животински белтъчини.


Джунгарският хамстер подкупва с удивително милия си вид на пухкава, добродушна топчица. Отглежданите в домашни условия гризачи през лятото са сивкави, с тъмна ивица на гърба и светъл корем. През зимата, особено при отглеждане в прохладни о помещение, хамстерите стават почти бели, със сребристосив гръб.


Не се препоръчва да се пускат из стаята, тъй като е твърде голям рискът те да подивеят, да се изгубят или да бъдат смазани.


За развъждането на джунгарските хамстери най – добре е още от ранна възраст те да се държат по двойки. Животните стават полово зрели 1 – 2 месеца след раждането си. Бременността трае 16 – 18 дни. Малките проглеждат след 10-ия ден от живота си. Двадесетдневните хамстери вече могат да бъдат отделени от родителите си. Обикновено се раждат 4 – 6, по – рядко 9 малки, които живеят около 3 години.


По своите размери и екстероир южноафриканският хамстер (Mystromys albicaudatus) напомня златистия (сирийски) хамстер.Той има малка опашчица, която е бяла на цвят. Този вид не копае сложни подземни тунели и обикновено се задоволява с малка реконструкция на естествена земна ниша или дупка. Хамстерът води нощен живот и се храни със семена на треви и храсти, както и с насекоми. Особено активен той е в дъждовно време, каквото рядко се случва в засушливите райони на Южна Африка. Много хищници са изхвърлили това зверче от “менюто” си, тъй като то отделя специфични вещества, които правят месото му много неприятно на вкус. Хамстерите се размножават през цялата година. След 37-дневна бременност самката ражда 4 – 5 малки. Южноафриканският хамстер живее и се размножава добре в домашни условия и с също толкова непретенциозен и забавен, колкото и популярният златист хамстер.


Хамстерите от рода Cricetulus се характеризират с твърде дълга опашка (0,2 – 0,5 от дължината на тялото) и размери като при големите мишки. Изключение прави далекоизточният плъховиден хамстер (C.triton), който е с големина на плъх. Този род обединява 5 – 7 вида, разпространени главно в лесостепните, степните и пустинните ландшафти на Европа и Северна Азия. Начинът на живот на всички хамстери от този род е общо взето сходен.


Характерен представител на рода е сивият хамстер (C.migratorius). Той населява както степните полупустинни и пустинни участъци, така и обработваеми земи. Животното се храни със семена, зелените части на растенията и безгръбначни животни (скакалци, мравки и охлюви).


В дупките се зверчетата устройват “складови бази” с различни семена. През зимата те могат да изпаднат известно време в зимен сън, но най – често през този период гризачите се поддържат от запасите си и просто са слабоактивни. От март до април самката ражда 2 – 3 пъти. Едно раждане дава до 10 (най – често 7 – 8 малки). Бременността продължава около 20 дни. Младите животни от първото раждане успяват още в същата година да се сдобият със свое потомство.


Плъховидният хамстер, обитаващ Корея и Китай, е любител на речните долини. Неговите подземни проходи са най – сложни в сравнение с тунелите на другите видове от рода. В своите “складове” той трупа много големи запаси от семена, които яде през цялата зима. През лятото хамстерът добавя към дажбата си зелена и животинска храна. От април до октомври самката успява да откърми рожбите си от максимум 3 раждания. Броят на малките може да достигне 20 при всяко раждане, но обикновено те са 8 – 10. Корейските и китайските селяни специално издирват “складовите бази” на плъховидния хамстер и по този начин попълват съществено собствените си запаси. В последно време този хамстер се използва като опитно животно в лаборатории.


Обикновеният хамстер (Cricetus cricetus) е много красиво животно. Окраската му представлява хармонично съчетаниие на бял, черен и кафяв цвят. Понякога се срещат почти черни или черно – бели екземпляри. Хамстерът обитава степните и лесостепните райони в Южна Европа, Западен Сибир, Северен Казахстан и на изток до река Енисей.


Този хамстер се отличава с изключителната си педантичност, трудолюбие и праволинейност. Той си строи сложни и грижливо поддържани тунели с множество “складови бази”и гнездови камери. Дълбочината на проходите достига до 2,5м. С наближаването на есента то старателно попълва своите запаси от зърно, картофи, царевица, моркови и други продукти. Общото тегло на тези запаси обикновено достига 10 – 20 кг, но има сведения за открити под земята 90-килограмови “хамбари”.С тези запаси животните се хранят през зимата, когато от време на време се събуждат от продължителния си сън и напълват стомаха си с поредната порция храна. През лятото те ядат също зелени храни, различни семена, корени, насекоми. Макар и рядко, хамстерът може да закуси и с някоя дребна мишка. Обикновените хамстери са активни през нощта. Ако техен враг (лисица, куче или човек) неочаквано препречи пътя на хамстера към неговата дупка, зверчето смело се хвърля срещу нападателя и може да го ухапе болезнено, пробивайки си път към дома.


От април до октомври самката 2 или 3 пъти откърмва многобройното си потомство. Наведнъж се раждат най – често около 10 малки, но в отделни случаи техният брой може да бъде дори 20.


Средните хамстери (род Mesocricetus, 2 вида) нерядко се обединяват от учените в един род с обикновения хамстер. Много известен е предноазиатският хамстер (M.auratus), разпространен в Предна Азия, на Балканите, в Турция и Иран.Обиновено той е наречен просто хамстер, а също така и сирийски или златист хамстер. Отглежданите в домашни условия животни или в лаборатории произхождат от сирийската форма на този вид.


Предноазиатските хамстери населяват преднопланинските степни ландшафти и обработваемите земи. Те се хранят както другите хамстери. Правят си запаси за през зимата и са активни в сумрачно време и нощем. Дупките им не са така сложни, както на обикновеният хамстер, но са дълбоки до 2м. През зимата тези животни също изпадат в продължителен сън, който прекъсват от време на време, за да се хранят. За едно лято самката ражда 2 – 3 пъти по 4 – 16 малки (обикновено около 10).


Златист хамстер


Златистият хамстер (Mesocricetus auratus) спада към сем. Хомякоподобни . За първи път зоолозите узнали за съществуването на този гризач през 1839 г. След това обаче в продължение на почти едно столетие на никой не се удало отнова да го открие.Много учени вече го отнасяли към изчезналите видове животни. Едва през 1930 г. съвсем неочаквано край град Халеба (Сирия) открили колония от този малък гризач, който водел скрит начин на живот и се срещал твърде рядко. По името на страната, в която го открили, първоначално го нарекли сирийски хамстер. В Лондон били доставени едно мъжко и две женски животни. Развъдили ги като интересни “полезни изкопаеми” форми. Никой не предполагал, че за кратко време хамстерът ще стане желан обитател на живия кът като любимо декоративно и ценно лабораторно животно. Тогава той получил и окончателното си име – златист хамстер ( от англ. Голдхамстер). Този дребен гризач е по-малък от плъх и по-голям от мишка, но за разлика от тях опашката му е къса - само 0,5 см. В далечно родство е с обикновения европейски хомяк, който в диво състояние се среща и в нашата страна, но няма опитомени представители. Масовото му развъждане през последното десетилетие из целия свят доведе до появата на няколко интересни мутантни форми, от които чрез целенасочено селекциониране са получени вече няколко породи:


Обикновен златист хамстер – с природно оцветяване, което е златистожълто, на гърба по-тъмно, а на гърдите и корема – бяло. Очите са черни.


Албиносен хамстер – албиносна форма, която е със снежнобяла козина, тъмни уши и розово- червени очи.


Черен хамстер – черна космена покривка, понякога с малко бяло петно на гърдите. Очите са черни.


Ангорски хамстер – изключително красив, с дълга, мека, коприненоподобна лъскава космена покривка, която има приятенпастелен бежовожълто-розов, бял или черен цвят.


Отглеждане


Хамстерът изисква сухо и топло помещение, за предпочитане отделно от други животни. Желателно е температурата в помещението да бъде 20-24 градуса. Трябва да се знае, че той понася по-добре по-ниските, отколкото високите температури, които, съчетани с ниска влажност, му се отразяват неблагоприятно. В природни условия хамстерът прави дупки с ходове, в които живее, и е приспособен към висока влажност. Отглежда се поединично или групово. Поставени в една клетка, женските по-често се бият помежду си в сравнение с мъжките. Обикновено животни от едно котило могат да се отглеждат по-дълго време заедно, отколкото животни от различни котила. Най-често хамстерът се настанява в стъклен аквариум, захлупен с мрежест капак, или в решетъчен метален кафез, но в никакъв случай в дървена или картонена кутия, която бързо прегризва. Поради това в клетката винаги трябва да има дървени пръчки, с които да си изостря зъбите. В аквариума или клетката може да се постави въртящо се колело, което е любимо занимание на хамстера. То му оси
гурява активни движения, добро здравословно състояние и забавно поведение. Постелният материал трябва да бъде от мека материя (талаш), за да не се нараняват животните. Клетките се почистват 2 пъти седмично.


Хранене


Хамстерът предпочита зърнеите храни (овес, ечемик, жито, слънчоглед и др.). Обича кореноплодой (моркови, цвекло) и накиснат хляб в прясно или кисело мляко. Яде и варено месо и насекоми (щурци, скакалци, мухи, бръмбари, брашнени червеи и др.). С удоволствие поема трева, марули, салата, листа от глухарче и различни плодове. Преди настъпване на зимния период хамстерите складират големи запаси от храни в единия край на клетката, където ги заравят в талаша. Там ги примъкват чрез обемистите си симетрично разположени странични бузести торбички, които се издуват от набитата в тях храна.


Размножаване


Хамстерът достига полова зрелост сравнително рано – на 1-1 ½ -месечна възраст, поради което малките след отбиването трябва незабавно да бъдат разделени по пол. Ранното заплождане на хамстерите се отразява неблагоприятно върху телесното им развитие и намалява размножителните им възможности. Правилно е те да се използват за развъждане едва когато навършат 2-месечна възраст. Бременността продължава само 16-17 дни, като се раждат 6-9 (рядко повече) голи, слепи и безпомощни малки. Бозайният им период продължава 20-24 дни, след което стават самостоятелни. Малките се окосмяват на 7-ия – 8-ия ден, а проглеждат на 9-10 дневна възраст. Майката още на първата седмица ги подхранва и с друга храна освен с мляко. Препоръчва се няколко дни преди раждането мъжкият да се отдели от клетката, тъй като понякога проявява канибализъм (изяжда новородените хамстерчета). Те не трябва да се пипат с ръка по време на бозайния период, тъй като и майката може да ги умъртви, подушвайки чужда миризма. Едва, когато преминат на самостоятелно
хранене и се отделят в друга клетка, вече може да се вземат често в ръка (дори е за препоръчване), за да привикнат с човешката ласка, и тогава те до края на живота си не хапят. Внимава се обаче да не им се причини болка, тъй като инстинктивно могат да използват острите си зъби.


Хамстерът се различава физиологично от другите декоративни животни. През зимата в природата, когато намалява светлинният ден и спада околната температура, той изпада в състояние на зимен сън (хибернация). По време на зимния сън пулсът му спада до 6 удара в минута (нормалният пулс е от 200 до 300 удара за 1 мин.), дишането спира в продължение на няколко минути, последвано от няколко дълбоки вдишвания. При отглеждане у дома през зимата при температура над 20 градуса хамстерът обикновено не заспива.


Хамстерът по природа е доверчиво животно и лесно привиква с човека. Може да се пусне свободно из стаята, но винаги под контрол, тъй като все пак е гризач и може да направи някоя пакост, например да прегризе мебелите. Продължителността на живота му е 2-3 години.


Китайски хамстер


Китайският хамстер (Cricetulus griseus) принадлежи към семейство Хомякоподобни. В природата е разпространен в Азия – населява лесостепните и пустинните области на източното китайско крайбрежие, като достига източния бряг на Каспийско море. Китайският хамстер е по- дребен от златистия хамстер. Достига 10-13 см. и има малка опашка (около 1 см.). На цвят е сив, откъм гръбната страна има надлъжна черна ивица по гърба, а откъм коремната страна е белезникав. Одомашнен е в началото на ХХ век. За първи път е бил използван като лабораторно животно през 1919г. при изучаване на болестта кала-азар.


Отглеждане

Китайският хамстер се отглежда лесно, кротък е и най-важното няма миризма. Използват се същите клетки или стъклени вани както при златистия хамстер.


Хранене


Изискванията на китайския хамстер са както на златистия. В природата се храни с различни семена и зелени части на растения, както и с безгръбначни животни (мравки, скакалци, малки мекотели и др.) Той също има странични бузести торбички (с които пренася храна за запаси), но те са по-тънки в сравнение със златистия хамстер.


Размножаване


В природата се размножава 3-4 пъти годишно, но при лабораторни условия китайският хамстер може да се размножава целогодишно, ако не е в зимен сън. Продължителността на естралния цикъл е 4,5 дни, като разгонването продължава 1,5 дни и овулацията настъпва спонтанно. След 20-21 дневна бременност женската ражда 4-8 голи, слепи и безпомощни малки. За разлика от златистия хамстер при китайския няколко часа след раждането еструсът се възобновява. Малките проглеждат на втората седмица. Бозайният период продължава 20 – 24 дни, след което малките се отделят в друга клетка. Половата им зрелост настъпва на 50 – дневна възраст, но за развъждане се пускат като навършат 2 месеца.


Продължителността на живота на китайския хамстер е 2-3 години.
Върнете се в началото Go down
 
Видове хамстери у дома
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Екзотични Животни :: Други Животни :: Гризачи-
Идете на: