Това е най-едрата наша жаба. Кожата й е покрита с различни по големина брадавици, които й предават грапав вид. Над очите има по една удължена жлесизта брадавица, подобна на фасулево зърно. Затова тази жаба наричат още "фасулева". Окраската на гърба й варира твърде много в зависимост от местата, където живее-жълтокафява, червенокафява, калнокафява или сивочерна с маслиненозелен или червеникав оттенък. Коремът на женската е калнобял, а на мъжките-с тъмни петна. На дължина достига до 12-15 см.
За краставата жаба са създадени различни поверия, някои от тях доста наивни. Например,ако домашни жживотни пасат трева, в която е живяла крастава жаба, те те заболяват от "зажабица". За да се излекуват, езилът им трябвало да се надупчи, в противен случай животните умирали. Според друго повелие краставата жаба се хранела с пчели от кошерите; затова я наричат още "кошерова" жаба.
Краставата жаба е нощно животно. През деня се крие под дънери, сухи листа, камъни и др. във водата навлиза само през размножителния си период. У нас се среща из цялата страна-във влажни гори, варовити терени с дупки и др. В планините достига до 1800 м. Яйцата си хвърля в застояли води, подредени в дълги шнурове. Поповите лъжички са големи-заедно с опашката дотигат на дължина до 2,9 см. Храни се с твърдокрили бръмбари (торни, бегачи, хоботници и др.) и земни червеи. При отглеждането й в терариум може да се храни още с малки бели мишки. От анализа на стомашното съдържание голямата крастава жаба се приема за полезна.