неделя, 09.05.2004, 17:09 ч.
Много по – често от голямата крастава жаба се среща в България другият наш вид крастава жаба – зелената. Това земноводно е разпространено у нас от Черноморското крайбрежие до високо в планините. В Славянка планина например то е намерено на 2000м н.в. Зелената жаба се среща и в населени места.
Брадавичестият гръб на зелената крастава жаба е осеян с различно големи маслиненозелени петна, акто кожата между тях е сиво –бяла. Коремната страна е сиво – бяла, без петна.
Зелена крастава жаба
Много по – често от голямата крастава жаба се среща в България другият наш вид крастава жаба – зелената. Това земноводно е разпространено у нас от Черноморското крайбрежие до високо в планините. В Славянка планина например то е намерено на 2000м н.в. Зелената жаба се среща и в населени места.
Брадавичестият гръб на зелената крастава жаба е осеян с различно големи маслиненозелени петна, акто кожата между тях е сиво –бяла. Коремната страна е сиво – бяла, без петна.
Зелената крастава жаба е типична сухоземна жаба. Тя навлиза я някои блата, локви и други подобни водоеми само напролет през размножителния си период. По това време вечер и нощем често се чуват характерните доста силни звуци, които тази жаба издава. Женските зелени крастави жаби снасят яйцата си във водата. Яйцата са наредени в два дълги успоредни шнура.
Денем зелената крастава жаба се крие обикновено под нападнали листа, камъни, в дупки на гризачи и други, а привечер започва да си търси храна. Тя яде какалци, мравки, бръмбари, голи охлюви, мокрици и други дребни животни, като унищожава при това различни вредители.
Зелената крастава жаба зимува на сушата – в ями, дупки на гризачи, под камъни, под дървета и други. Наесен тя се прибира по – рано да зимува от своята по – едра “посестрима” – голямата крастава жаба и напуска напролет по – късно от неязимните си убежища. Това наше земноводно е защитено от закона.